Алисия:
Ти - да ми го върнеш ли дойде?
Така ли правяш с бившите?
Недей, Боли!
Тони Стораро:
Нали... Като боли не идвай тук,
Дали за тебе бях боклук!?
Дали, избра да бъдеш ти с друг.
Алисия & Тони Стораро:
Спри да ме тровиш вече, спри
спри да чупиш ти сърцето ми,
кажа ли, че там боли ме,
сякаш казавам "Удари ме".
Спри да ме говориш вече, спри
спри да бягаш от ръцете ми,
полудявам да те нямам,
-"Не давам да си чужда" - съжелявам.
Алисия:
Ти по-лош си от най-лошите,
но как ми липсват нощите
- това с теб.
Тони Стораро:
В теб е класно и мръснишкото
така ме хвърли в нищото,
но пак да искам тебе аз не спрях.
Алисия & Тони Стораро:
Спри да ме тровиш вече, спри
спри да чупиш ти сърцето ми,
кажа ли, че там боли ме,
сякаш казавам "Удари ме".
Спри да ме говориш вече, спри
спри да бягаш от ръцете ми,
полудявам да те нямам,
-"Не давам да си чужда" - съжелявам.
"Спри...
.. Не искам да съм чужда...
...Чуваш ли !?
ОБИЧАМ ТЕ !!!"
Алисия & Тони Стораро:
Спри да ме тровиш вече, спри
спри да чупиш ти сърцето ми,
кажа ли, че там боли ме,
сякаш казавам "Удари ме".
Спри да ме говориш вече, спри
спри да бягаш от ръцете ми,
полудявам да те нямам,
-"Не давам да си чужда" - съжелявам.
Текст:
Дишам за тебе, треперя за тебе, от любов по теб сърцето ми кърви.
Искам от всички ти да ме скриеш, вечно да виждам твоята любов.
И не забравяй, докато дишам, ще те обичам аз.
Най-голямата любов, вече знам това си ти.
Най-голямата любов е веднъж завинаги.
Нямам аз очи за друг, нямам аз сърце за друг.
Няма да ме има мен, тръгнеш ли си някой ден.
Искам да бъда огън запален, да живееш само с мойта топлина.
Взимай от мене мойта любов, сърцето ти за мене да тупти.
И не забравяй, докато дишам, ще те обичам аз.
Най-голямата любов, вече знам това си ти.
Най-голямата любов е веднъж завинаги.
Нямам аз очи за друг, нямам аз сърце за друг.
Няма да ме има мен, тръгнеш ли си някой ден.
Най-голямата любов, вече знам това си ти.
Най-голямата любов е веднъж завинаги.
Нямам аз очи за друг, нямам аз сърце за друг.
Няма да ме има мен, тръгнеш ли си някой ден.
ТЕКСТ:
Aз съм, вдигни ми да се чуем, аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Аз съм загубенякът, който чака да се върнеш пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Преди тебе не знаех, че умея за някой да живея, не за себе си.
Лягах със тая, будех се с оная, днес без теб съм същия.
Аз съм ад, аз съм гад с другите жени и вина за това имаш ти.
Aз съм, вдигни ми да се чуем, аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Аз съм загубенякът, който чака да се върнеш пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Твойто име остана като рана, в сърцето издълбана, да напомня как,
Първо със тебе и последно със тебе знаех аз защо съм жив.
Аз съм ад, аз съм гад с другите жени и вина за това имаш ти.
Aз съм, вдигни ми да се чуем, аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Аз съм загубенякът, който чака да се върнеш пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Aз съм, вдигни ми да се чуем, аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Аз съм загубенякът, който чака да се върнеш пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Aз съм, вдигни ми да се чуем, аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
Аз съм загубенякът, който чака да се върнеш пак.
Аз съм глупакът, който те обича, до ужас чак.
